10 окт. 2006 г., 00:45

Затворен 

  Поэзия
763 0 3

Живея в машина

наречена “Тяло”,

но тя е тясна за мойта душа.

 

Опитах да бягам –

усилие цяло,

стинала ме здраво в своите пипала.

 

Блъскам се вътре,

викам и ритам –

отвсякъде бетонни стени.

 

Скачам подскачам

и себе си питам:

поне мъничко не я ли боли?

 

Няма и нищо.

След този терор

над тази машина в очите ми трън.

 

Уморен и да дишам

в този затвор,

осъден, умиращ  “ИСКАМ НАВЪН”.

© Жоро Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??