Живея в машина
наречена “Тяло”,
но тя е тясна за мойта душа.
Опитах да бягам –
усилие цяло,
стинала ме здраво в своите пипала.
Блъскам се вътре,
викам и ритам –
отвсякъде бетонни стени.
Скачам подскачам
и себе си питам:
поне мъничко не я ли боли?
Няма и нищо.
След този терор
над тази машина в очите ми трън.
Уморен и да дишам
в този затвор,
осъден, умиращ “ИСКАМ НАВЪН”.
© Жоро All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
