Затворен
Живея в машина
наречена “Тяло”,
но тя е тясна за мойта душа.
Опитах да бягам –
усилие цяло,
стинала ме здраво в своите пипала.
Блъскам се вътре,
викам и ритам –
отвсякъде бетонни стени.
Скачам подскачам
и себе си питам:
поне мъничко не я ли боли?
Няма и нищо.
След този терор
над тази машина в очите ми трън.
Уморен и да дишам
в този затвор,
осъден, умиращ “ИСКАМ НАВЪН”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жоро Всички права запазени
