30 nov 2021, 15:31

Затворена любов

  Poesía
789 4 7

Пленена птица в каменен кафез –

една любов, обречена да свети,

в пределите на жалкото  ни „днес“,

се гърчи, на света сред ледовете.

 

На изгрева с жаравата гори,

усмихва се, смирена като мъка,

молитва шепне - нека до зори

да оцелее, в своя собствен пъкъл.

 

Една любов гранитнтите стени,

затворили сърце богато, крият

и падат малки камъни-сълзи

по вярата и жаждата за „ние“.

 

С железни клещи волята държи

последните остатъци от смелост –

сред  мрачните, мухлясали стени

да не остане мъртва вкаменелост.

 

Дори с последен дъх, да съхрани

магията си, силата си бяла

и ако трябва, пак да се роди,

за да се срещне чиста. В огледалото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...