Затворена любов
Пленена птица в каменен кафез –
една любов, обречена да свети,
в пределите на жалкото ни „днес“,
се гърчи, на света сред ледовете.
На изгрева с жаравата гори,
усмихва се, смирена като мъка,
молитва шепне - нека до зори
да оцелее, в своя собствен пъкъл.
Една любов гранитнтите стени,
затворили сърце богато, крият
и падат малки камъни-сълзи
по вярата и жаждата за „ние“.
С железни клещи волята държи
последните остатъци от смелост –
сред мрачните, мухлясали стени
да не остане мъртва вкаменелост.
Дори с последен дъх, да съхрани
магията си, силата си бяла
и ако трябва, пак да се роди,
за да се срещне чиста. В огледалото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
