15 jun 2018, 19:17

Заупокойна песен да запеем...

  Poesía
896 0 1

Заупокойна песен да запеем ние с теб

и да чувстваме бича в сърцата тъмни,

и да виждаме препълнени очи с лед,

догде душа се с ужас ненапълни.

 

И когато слънце галещо докосне ни лицата,

а звуците започнат да се заковават в главата,

ледът бавно и смирено ще запада по земята

и в мрачна локва ще обгърне ни краката.

 

Тогава ще се давим, останали без капка дъх,

заровили мечти си в почва напоена с кръв,

а отляво на сърца ни ще рисуваме невидим мъх,

догде не пусне ни животът нова стръв.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Luciole Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • https://www.youtube.com/watch?v=K5KAc5CoCuk един последен танц тогава на тази красива, заупокойна песен?! поздрав

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...