15 июн. 2018 г., 19:17

Заупокойна песен да запеем...

905 0 1

Заупокойна песен да запеем ние с теб

и да чувстваме бича в сърцата тъмни,

и да виждаме препълнени очи с лед,

догде душа се с ужас ненапълни.

 

И когато слънце галещо докосне ни лицата,

а звуците започнат да се заковават в главата,

ледът бавно и смирено ще запада по земята

и в мрачна локва ще обгърне ни краката.

 

Тогава ще се давим, останали без капка дъх,

заровили мечти си в почва напоена с кръв,

а отляво на сърца ни ще рисуваме невидим мъх,

догде не пусне ни животът нова стръв.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Luciole Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • https://www.youtube.com/watch?v=K5KAc5CoCuk един последен танц тогава на тази красива, заупокойна песен?! поздрав

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...