Заупокойна песен да запеем ние с теб
и да чувстваме бича в сърцата тъмни,
и да виждаме препълнени очи с лед,
догде душа се с ужас ненапълни.
И когато слънце галещо докосне ни лицата,
а звуците започнат да се заковават в главата,
ледът бавно и смирено ще запада по земята
и в мрачна локва ще обгърне ни краката.
Тогава ще се давим, останали без капка дъх,
заровили мечти си в почва напоена с кръв,
а отляво на сърца ни ще рисуваме невидим мъх,
догде не пусне ни животът нова стръв.