7 ene 2016, 22:25

Заваля

  Poesía » Otra
556 0 2

Заваля, отново заваля...

А вятърът студени тръпки

носи!

Вън нощта запълни се с мъгла,

скри  и малкото въпроси...

Къде сме ние!?

Защо наказани сме?

От себе си продадени!

Неповярвали на собствените

си изгоди.

Обримчени в лъжи, за промени

щурави и диви.

Но всъщност умираме сами.

Тъй както родили сме се

без въпроси!

Заваля, отново заваля.

А зимата, тя носи красота.

Красотата на нашите въпроси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за топлите думи приятели!
    Марина ,Влади !!!До нови!
  • ...!!!
    Заваля, отново заваля.
    А зимата, тя носи красота.
    Красотата на нашите въпроси.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...