Заваля, отново заваля...
А вятърът студени тръпки
носи!
Вън нощта запълни се с мъгла,
скри и малкото въпроси...
Къде сме ние!?
Защо наказани сме?
От себе си продадени!
Неповярвали на собствените
си изгоди.
Обримчени в лъжи, за промени
щурави и диви.
Но всъщност умираме сами.
Тъй както родили сме се
без въпроси!
Заваля, отново заваля.
А зимата, тя носи красота.
Красотата на нашите въпроси.
© Ангел All rights reserved.
Марина ,Влади !!!До нови!