25 jul 2018, 23:51

Завещание

  Poesía » Otra
510 1 8

          Знам, не ще ме подмине смъртта,

          от родилния дом тя ме следва.

          И написах сега тез неща

          да се знае, да има подрéдба.

 

          На съпругата моя любима

          завещавам саксия с цветя.

          Не натрупах богатство, имоти

          и останах с наивна душа.

 

          На синъ ми единствен,любим

          днес оставям ромáн недописан.

          Край щастлив за герой не открил,

          със съдба безнадеждна орисан.

 

          На Света, с който вечно съм в спор.

          (Да прощава не е толкоз лош.)

          Завещавам куплет в "си минор",

          който писах на крак в тъмна нощ.

 

          Пловдив

          24.07.2018г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Изпълнител на завещанието-....(не се чете)

Comentarios

Comentarios

  • На приятелите "мили",що докосвах със перце
    завещавам им трамваят,да ги клати!Айде,де!
  • Не искам да съм в света,Хари,какво би завещал на приятелите?
    Аз бих казала:"На приятелите мили
    що докосвах със перце-
    всеки стих им завещавам
    и вплетено във тях сърце!!!
  • Благодаря на всички,които са го прочели и ще го прочетат!Приятна и молитвена неделя!Ще се моля за всички!
  • Знаеш къде да пишеш единици!Браво!В сърцето,нали!?
  • Благодаря,Люси!Благодаря!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....