25.07.2018 г., 23:51

Завещание

511 1 8

          Знам, не ще ме подмине смъртта,

          от родилния дом тя ме следва.

          И написах сега тез неща

          да се знае, да има подрéдба.

 

          На съпругата моя любима

          завещавам саксия с цветя.

          Не натрупах богатство, имоти

          и останах с наивна душа.

 

          На синъ ми единствен,любим

          днес оставям ромáн недописан.

          Край щастлив за герой не открил,

          със съдба безнадеждна орисан.

 

          На Света, с който вечно съм в спор.

          (Да прощава не е толкоз лош.)

          Завещавам куплет в "си минор",

          който писах на крак в тъмна нощ.

 

          Пловдив

          24.07.2018г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Изпълнител на завещанието-....(не се чете)

Коментари

Коментари

  • На приятелите "мили",що докосвах със перце
    завещавам им трамваят,да ги клати!Айде,де!
  • Не искам да съм в света,Хари,какво би завещал на приятелите?
    Аз бих казала:"На приятелите мили
    що докосвах със перце-
    всеки стих им завещавам
    и вплетено във тях сърце!!!
  • Благодаря на всички,които са го прочели и ще го прочетат!Приятна и молитвена неделя!Ще се моля за всички!
  • Знаеш къде да пишеш единици!Браво!В сърцето,нали!?
  • Благодаря,Люси!Благодаря!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...