11 dic 2008, 15:46

Заветът на предците

  Poesía » Otra
1.7K 0 13

Какви били са моите предци,

че буйна кръв във вените ми блика?

Какви били са моите деди,

че нося във душата си камшика?


Каква е тази борбена съдба,

която носи крехкото ми тяло

и трябва ли все да тая вина,

че гузна съвест спи под одеяло?


Защо не мога да сведа глава

и боря се за чужда справедливост?

Защо загърбвам своята мечта,

за да подкрепям чуждата немилост?


А може би това е моят дълг

и завещанието на предците,

да извървя житейския си път,

като докосна воя на вълните.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...