11 дек. 2008 г., 15:46

Заветът на предците

1.7K 0 13

Какви били са моите предци,

че буйна кръв във вените ми блика?

Какви били са моите деди,

че нося във душата си камшика?


Каква е тази борбена съдба,

която носи крехкото ми тяло

и трябва ли все да тая вина,

че гузна съвест спи под одеяло?


Защо не мога да сведа глава

и боря се за чужда справедливост?

Защо загърбвам своята мечта,

за да подкрепям чуждата немилост?


А може би това е моят дълг

и завещанието на предците,

да извървя житейския си път,

като докосна воя на вълните.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...