11 дек. 2008 г., 15:46

Заветът на предците

1.7K 0 13

Какви били са моите предци,

че буйна кръв във вените ми блика?

Какви били са моите деди,

че нося във душата си камшика?


Каква е тази борбена съдба,

която носи крехкото ми тяло

и трябва ли все да тая вина,

че гузна съвест спи под одеяло?


Защо не мога да сведа глава

и боря се за чужда справедливост?

Защо загърбвам своята мечта,

за да подкрепям чуждата немилост?


А може би това е моят дълг

и завещанието на предците,

да извървя житейския си път,

като докосна воя на вълните.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...