natiii (Наташа Басарова) natiii (Наташа Басарова)
15 397
Dec 11, 2008, 3:46 PM

Заветът на предците

  Poetry » Other
1.7K 0 13

Какви били са моите предци,

че буйна кръв във вените ми блика?

Какви били са моите деди,

че нося във душата си камшика?


Каква е тази борбена съдба,

която носи крехкото ми тяло

и трябва ли все да тая вина,

че гузна съвест спи под одеяло?


Защо не мога да сведа глава

и боря се за чужда справедливост?

Защо загърбвам своята мечта,

за да подкрепям чуждата немилост?


А може би това е моят дълг

и завещанието на предците,

да извървя житейския си път,

като докосна воя на вълните.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0