Dec 11, 2008, 3:46 PM

Заветът на предците

  Poetry » Other
1.7K 0 13

Какви били са моите предци,

че буйна кръв във вените ми блика?

Какви били са моите деди,

че нося във душата си камшика?


Каква е тази борбена съдба,

която носи крехкото ми тяло

и трябва ли все да тая вина,

че гузна съвест спи под одеяло?


Защо не мога да сведа глава

и боря се за чужда справедливост?

Защо загърбвам своята мечта,

за да подкрепям чуждата немилост?


А може би това е моят дълг

и завещанието на предците,

да извървя житейския си път,

като докосна воя на вълните.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...