byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
18 mar 2006, 13:33

Завинаги 

  Poesía
777 0 7
От теб си тръгвам,
       но този път завинаги.
Вървя напред със устремени стъпки
       и търся себе си,
но всяка се забива като нож
       в сърцето ми.
Не ме боли,
       защото то е празно,
дори и самотата го напусна.
Само вятърът в косите ми се гуши
      и дебне като хищник.
 

Тази нощ съм скитница.
Тъмнината ме поглъща
 и давя се във спомените стари,
        докато изплувам,
        за да дишам,
        за да бъда себе си,
        да събера парченцата
             от изгубената гордост,
  които ти грижливо разпиля,
но дори да не успея
от теб си тръгвам
    и този път завинаги.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!/6/ Браво!
  • Хареса ми! Поздравления! Има много хубави места и мисли и макар и с тъга, в него се прокрадва една доза оптимизъм (между редовете)
  • Много хубаво! Започваш все повече да ми харесваш
  • Хубаво е стихото Сиянче!Поздравче!
  • ОК. Благодаря.
  • Думата "грижливо" не трябва да се разбира в буквалния смисъл
  • Харесва ми, особено това - "Не ме боли, защото то е празно, дори и самотата го напусна." Но може ли вместо "грижливо" да потърсиш друга дума - с противоположно значение?
Propuestas
: ??:??