18.03.2006 г., 13:33

Завинаги

906 0 7
От теб си тръгвам,
       но този път завинаги.
Вървя напред със устремени стъпки
       и търся себе си,
но всяка се забива като нож
       в сърцето ми.
Не ме боли,
       защото то е празно,
дори и самотата го напусна.
Само вятърът в косите ми се гуши
      и дебне като хищник.
 

Тази нощ съм скитница.
Тъмнината ме поглъща
 и давя се във спомените стари,
        докато изплувам,
        за да дишам,
        за да бъда себе си,
        да събера парченцата
             от изгубената гордост,
  които ти грижливо разпиля,
но дори да не успея
от теб си тръгвам
    и този път завинаги.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...