Завинаги
От теб си тръгвам,
но този път завинаги.
Вървя напред със устремени стъпки
и търся себе си,
но всяка се забива като нож
в сърцето ми.
Не ме боли,
защото то е празно,
дори и самотата го напусна.
Само вятърът в косите ми се гуши
и дебне като хищник.
Тази нощ съм скитница.
Тъмнината ме поглъща
и давя се във спомените стари,
докато изплувам,
за да дишам,
за да бъда себе си,
да събера парченцата
от изгубената гордост,
които ти грижливо разпиля,
но дори да не успея
от теб си тръгвам
и този път завинаги.
но този път завинаги.
Вървя напред със устремени стъпки
и търся себе си,
но всяка се забива като нож
в сърцето ми.
Не ме боли,
защото то е празно,
дори и самотата го напусна.
Само вятърът в косите ми се гуши
и дебне като хищник.
Тази нощ съм скитница.
Тъмнината ме поглъща
и давя се във спомените стари,
докато изплувам,
за да дишам,
за да бъда себе си,
да събера парченцата
от изгубената гордост,
които ти грижливо разпиля,
но дори да не успея
от теб си тръгвам
и този път завинаги.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
/6/ Браво!
