byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
Mar 18, 2006, 1:33 PM

Завинаги 

  Poetry
745 0 7
От теб си тръгвам,
       но този път завинаги.
Вървя напред със устремени стъпки
       и търся себе си,
но всяка се забива като нож
       в сърцето ми.
Не ме боли,
       защото то е празно,
дори и самотата го напусна.
Само вятърът в косите ми се гуши
      и дебне като хищник.
 

Тази нощ съм скитница.
Тъмнината ме поглъща
 и давя се във спомените стари,
        докато изплувам,
        за да дишам,
        за да бъда себе си,
        да събера парченцата
             от изгубената гордост,
  които ти грижливо разпиля,
но дори да не успея
от теб си тръгвам
    и този път завинаги.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!/6/ Браво!
  • Хареса ми! Поздравления! Има много хубави места и мисли и макар и с тъга, в него се прокрадва една доза оптимизъм (между редовете)
  • Много хубаво! Започваш все повече да ми харесваш
  • Хубаво е стихото Сиянче!Поздравче!
  • ОК. Благодаря.
  • Думата "грижливо" не трябва да се разбира в буквалния смисъл
  • Харесва ми, особено това - "Не ме боли, защото то е празно, дори и самотата го напусна." Но може ли вместо "грижливо" да потърсиш друга дума - с противоположно значение?
Random works
: ??:??