29 jul 2008, 9:55

Завинаги

  Poesía » Otra
1.1K 0 4
На една Хубава жена, която ми подари много щастие!

Съдбата ли така ме бе орисала
да срещна в късен септемврийски час
една жена с усмивка тъй пречистваща,
с красив и нежен топъл глас!

Случайна среща беше, но така красива!
Не подозирах аз, че има доброта
в едно сърце, което от любов прелива
и пълна е душата с красота!

Сега щастлива съм, че ни събра
в една вълшебна нощ незабравима
безумно весел пленник с песента,
посята във сърцето на една любима!

Добре дошла в живота ми сега!
Открих приятелство, което е богатство!
Ще изкрещя пред всички във света,
че то за мен е като чисто злато!

Завинаги ми подарявай топлина,
когато в нощите ми е студено!
Намерих те, Приятелко добра!
Завинаги ме сгрявай с обичта!

12.ІІ.2008г.
гр. Асеновград

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Минчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....