29 июл. 2008 г., 09:55

Завинаги

1.1K 0 4
На една Хубава жена, която ми подари много щастие!

Съдбата ли така ме бе орисала
да срещна в късен септемврийски час
една жена с усмивка тъй пречистваща,
с красив и нежен топъл глас!

Случайна среща беше, но така красива!
Не подозирах аз, че има доброта
в едно сърце, което от любов прелива
и пълна е душата с красота!

Сега щастлива съм, че ни събра
в една вълшебна нощ незабравима
безумно весел пленник с песента,
посята във сърцето на една любима!

Добре дошла в живота ми сега!
Открих приятелство, което е богатство!
Ще изкрещя пред всички във света,
че то за мен е като чисто злато!

Завинаги ми подарявай топлина,
когато в нощите ми е студено!
Намерих те, Приятелко добра!
Завинаги ме сгрявай с обичта!

12.ІІ.2008г.
гр. Асеновград

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Минчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...