Jul 29, 2008, 9:55 AM

Завинаги

  Poetry » Other
1.1K 0 4
На една Хубава жена, която ми подари много щастие!

Съдбата ли така ме бе орисала
да срещна в късен септемврийски час
една жена с усмивка тъй пречистваща,
с красив и нежен топъл глас!

Случайна среща беше, но така красива!
Не подозирах аз, че има доброта
в едно сърце, което от любов прелива
и пълна е душата с красота!

Сега щастлива съм, че ни събра
в една вълшебна нощ незабравима
безумно весел пленник с песента,
посята във сърцето на една любима!

Добре дошла в живота ми сега!
Открих приятелство, което е богатство!
Ще изкрещя пред всички във света,
че то за мен е като чисто злато!

Завинаги ми подарявай топлина,
когато в нощите ми е студено!
Намерих те, Приятелко добра!
Завинаги ме сгрявай с обичта!

12.ІІ.2008г.
гр. Асеновград

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Минчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...