Jul 29, 2008, 9:55 AM

Завинаги

  Poetry » Other
1.1K 0 4
На една Хубава жена, която ми подари много щастие!

Съдбата ли така ме бе орисала
да срещна в късен септемврийски час
една жена с усмивка тъй пречистваща,
с красив и нежен топъл глас!

Случайна среща беше, но така красива!
Не подозирах аз, че има доброта
в едно сърце, което от любов прелива
и пълна е душата с красота!

Сега щастлива съм, че ни събра
в една вълшебна нощ незабравима
безумно весел пленник с песента,
посята във сърцето на една любима!

Добре дошла в живота ми сега!
Открих приятелство, което е богатство!
Ще изкрещя пред всички във света,
че то за мен е като чисто злато!

Завинаги ми подарявай топлина,
когато в нощите ми е студено!
Намерих те, Приятелко добра!
Завинаги ме сгрявай с обичта!

12.ІІ.2008г.
гр. Асеновград

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Минчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...