Момиче, скиташ по света,
от страшно, страшно много време.
Кажи дали ти срещна и видя
туй, що нямаше го в мене?
Видя ли нейде по света
грехът за обич да копнее,
видя ли чиста радостта
с омраза черна да се слее?
Видя ли нейде, мила моя,
лъжата в сблъсък с любовта,
видя ли нейде ти покоя,
да се влюби пламенно в страха?
Не си, и връщаш се сега,
потресена, донякъде сломена,
но си тука, с мене у дома.
Готова си да бъдеш променена.
© Стели Димитрова Todos los derechos reservados