Момиче, скиташ по света,
от страшно, страшно много време.
Кажи дали ти срещна и видя
туй, що нямаше го в мене?
Видя ли нейде по света
грехът за обич да копнее,
видя ли чиста радостта
с омраза черна да се слее?
Видя ли нейде, мила моя,
лъжата в сблъсък с любовта,
видя ли нейде ти покоя,
да се влюби пламенно в страха?
Не си, и връщаш се сега,
потресена, донякъде сломена,
но си тука, с мене у дома.
Готова си да бъдеш променена.
© Стели Димитрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
