7.06.2011 г., 13:10

Завръщане

1K 0 1

Момиче, скиташ по света,

от страшно, страшно много време.

Кажи дали ти срещна и видя

туй, що нямаше го в мене?

 

Видя ли нейде по света

грехът за обич да копнее,

видя ли чиста радостта

с омраза черна да се слее?

 

Видя ли нейде, мила моя,

лъжата в сблъсък с любовта,

видя ли нейде ти покоя,

да се влюби пламенно в страха?

 

Не си, и връщаш се сега,

потресена, донякъде сломена,

но си тука, с мене у дома.

Готова си да бъдеш променена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стели Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...