7.06.2011 г., 13:10

Завръщане

1K 0 1

Момиче, скиташ по света,

от страшно, страшно много време.

Кажи дали ти срещна и видя

туй, що нямаше го в мене?

 

Видя ли нейде по света

грехът за обич да копнее,

видя ли чиста радостта

с омраза черна да се слее?

 

Видя ли нейде, мила моя,

лъжата в сблъсък с любовта,

видя ли нейде ти покоя,

да се влюби пламенно в страха?

 

Не си, и връщаш се сега,

потресена, донякъде сломена,

но си тука, с мене у дома.

Готова си да бъдеш променена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стели Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...