7 июн. 2011 г., 13:10

Завръщане

1K 0 1

Момиче, скиташ по света,

от страшно, страшно много време.

Кажи дали ти срещна и видя

туй, що нямаше го в мене?

 

Видя ли нейде по света

грехът за обич да копнее,

видя ли чиста радостта

с омраза черна да се слее?

 

Видя ли нейде, мила моя,

лъжата в сблъсък с любовта,

видя ли нейде ти покоя,

да се влюби пламенно в страха?

 

Не си, и връщаш се сега,

потресена, донякъде сломена,

но си тука, с мене у дома.

Готова си да бъдеш променена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стели Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...