velikataniki (Николина Милева)
206 6896
20 ene 2011, 7:52

Завръщане... 

  Poesía
1053 0 29

Къща свила се в полето

сред трънаци и бодили.

Вълци вият към небето,

немощно… без сили.

 

Там пред бащиния дом

секна лумналата вяра.

Къкри в тенджерата боб

...от години прегоряла.

 

Черна кърпата на мама

над главата... се прокъса.

В младостта си остаряла,

недочакала сина си.

 

Татко се прекършил мил

гледа рухналата къща.

/-Аз съм твоя чакан син,

но при теб се не завръщам./

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав!
  • натъжи и мен твоят стих...
    защото е истински, чудесно написан..
    Ники, сърдечно..
  • С refab (Фабер ).
    Поздрав!
  • Кой страстите разбута пак...???Поздрав Чародейке !!!Много усмивки Ники!!!
  • Боже,Боже,Боже..."Не споменавай напразно името Господне", лельо Хаплиева хаххахахаха всъщност на твое място и аз бих била хаплива. Лека вечер
  • Боже!!! Как може да се пишат такива несръчни и старомодни идилии? УУУУУУУУУУУУУУффффффффффффф! Грозно, не се чете....Изглежда бурлеските се харесват на масовата публика и тя реагира с аплаузи...
  • Страхотен стих, Ники!
  • Чичо Гошо явно не е прочел моя проникновен коментар! Ако беше го направил, нямаше да пише: "Не разбрах!"
  • Браво, Ники!
  • какво пак не разбра,чичо Гошо, няма и да разбереш....
    лека на всички
  • Не разбрах!
  • Хареса ми!
  • Христо, началото на "преобличането" започва още тук, на земята, в сегашния живот...
  • Въздействащ е стихът с мъката и безнадеждното очакване...!
  • Страхотно! Поздравявам те!
  • Браво, Ники!!! Значи, когато искаш, знаеш и можеш, та и хореят ти е перфектен.

    refab (Фабер ):Аз съм човек на непосредствените усещания и възприятия, а не от тези "въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище", нито пък съм се разбързал. Ти да си бил там? Да познаваш някой, който вече е живял там, но се върнал да ни разкаже? Не си, но искаш и аз да въздишам и копнея.Това разбира се, не значи, че ти не трябва да го правиш. Щом ти харесва, изборът си е твой, не мой.
  • хубав ден и на вас!
  • Хубав стих, Ники
  • замириса на поезия и при теб. Поздрави, момиче!
  • Много е... има особена атмосфера. Добре написано.
  • тук ритъмът е факт!
  • Образен,докосващ стих!Поздравления!
  • хубав ден на всички
  • Тъжен стих, но много хубав! Поздрави!
  • "Къща свила се в полето
    сред трънаци и бодили.
    Вълци вият към небето,
    немощно… без сили."
    Много хубаво!
  • Авторката изгражда една пространствено - образно - словесна стилистична цялост. Сантименталността е трансформирана в известна премерена и сдържана патетика с набелязан, но не доминиращ трагичен оттенък. Ключът към усещането на стихотворението е екзистенциалния поглед към материалните промени на битието ("Черна кърпа на мама над главата се .... прокъса", придружаващи и символизиращи емоционално - метафизичното протичане на времето и това, което се случва в живота на човека. В това време - към настоящия момент в стихотворението, не се завръща все още "чаканият син". Конкретната материална къща е "рухнала" и все още не се създава или завършва проектът за нейната по-трайна алтернатива, която, предполага се, би трябвало да е едновременно част от материалния свят, но и предверие към свръхестественото постоянно жилище!

    "Знаем, че когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно. Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище" (2 Кор. 5:1)
  • Много е хубаво.
  • натъжи ме Ники...
  • тъжноо, но харесах
Propuestas
: ??:??