Къща свила се в полето
сред трънаци и бодили.
Вълци вият към небето,
немощно… без сили.
Там пред бащиния дом
секна лумналата вяра.
Къкри в тенджерата боб
...от години прегоряла.
Черна кърпата на мама
над главата... се прокъса.
В младостта си остаряла,
недочакала сина си.
Татко се прекършил мил
гледа рухналата къща.
/-Аз съм твоя чакан син,
но при теб се не завръщам./
© Николина Милева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
