Завръщане...
Къща свила се в полето
сред трънаци и бодили.
Вълци вият към небето,
немощно… без сили.
Там пред бащиния дом
секна лумналата вяра.
Къкри в тенджерата боб
...от години прегоряла.
Черна кърпата на мама
над главата... се прокъса.
В младостта си остаряла,
недочакала сина си.
Татко се прекършил мил
гледа рухналата къща.
/-Аз съм твоя чакан син,
но при теб се не завръщам./
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
