25 sept 2014, 17:27

Завръщане

1.2K 0 6

Преминах през безброй аномалии,

обрулен от въздушни течения.

Форсирах жълтите реки,

прерових постните им наноси.

Обличах се в зелено.

Давих се в блата.

Крещях от ярост.

Плаках със години.

Не научих нотите на евъргрийна.

Бях най-евтиният жив човек,

лишен от периферно зрение.

Изхвърлиха ми тялото в контейнер,

при души за втора употреба.

Никакви правила. Настръхнала козина.

Парола - "Пари".

Прошепнах я на дявола.

Но се върнах.

Защото Ви обичам...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! В една малка книжчица за Айнщайн:"Най-малкото условие за да си член на стадото,е да си овца". В голямото човешко стадо обаче,не се знае кое е овца и кое вълк.Това знаят само те...и Бог.
  • Страхотно!
  • интересно завръщане в този покварен свят, Георги...
    хареса ми стиха!!!
  • Прави ми впечатление,че хората/като цяло/все повече намират вид утеха,общувайки с животинския свят.В същото време сме свидетели на ужасни издевателства спрямо невинни животни,повярвали в добрите намерения на "господарите на планетата".Още не е имало световна животинска война,докато човешките такива ще продължават до Края.
    ДА,за едно животно е нечовешко да се връща при човеците...Споделих.
  • Жестоко!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...