Преминах през безброй аномалии,
обрулен от въздушни течения.
Форсирах жълтите реки,
прерових постните им наноси.
Обличах се в зелено.
Давих се в блата.
Крещях от ярост.
Плаках със години.
Не научих нотите на евъргрийна.
Бях най-евтиният жив човек,
лишен от периферно зрение.
Изхвърлиха ми тялото в контейнер,
при души за втора употреба.
Никакви правила. Настръхнала козина.
Парола - "Пари".
Прошепнах я на дявола.
Но се върнах.
Защото Ви обичам...
© Георги Христов Всички права запазени