25.09.2014 г., 17:27

Завръщане

1.2K 0 6

Преминах през безброй аномалии,

обрулен от въздушни течения.

Форсирах жълтите реки,

прерових постните им наноси.

Обличах се в зелено.

Давих се в блата.

Крещях от ярост.

Плаках със години.

Не научих нотите на евъргрийна.

Бях най-евтиният жив човек,

лишен от периферно зрение.

Изхвърлиха ми тялото в контейнер,

при души за втора употреба.

Никакви правила. Настръхнала козина.

Парола - "Пари".

Прошепнах я на дявола.

Но се върнах.

Защото Ви обичам...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! В една малка книжчица за Айнщайн:"Най-малкото условие за да си член на стадото,е да си овца". В голямото човешко стадо обаче,не се знае кое е овца и кое вълк.Това знаят само те...и Бог.
  • Страхотно!
  • интересно завръщане в този покварен свят, Георги...
    хареса ми стиха!!!
  • Прави ми впечатление,че хората/като цяло/все повече намират вид утеха,общувайки с животинския свят.В същото време сме свидетели на ужасни издевателства спрямо невинни животни,повярвали в добрите намерения на "господарите на планетата".Още не е имало световна животинска война,докато човешките такива ще продължават до Края.
    ДА,за едно животно е нечовешко да се връща при човеците...Споделих.
  • Жестоко!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...