Преминах през безброй аномалии,
обрулен от въздушни течения.
Форсирах жълтите реки,
прерових постните им наноси.
Обличах се в зелено.
Давих се в блата.
Крещях от ярост.
Плаках със години.
Не научих нотите на евъргрийна.
Бях най-евтиният жив човек,
лишен от периферно зрение.
Изхвърлиха ми тялото в контейнер,
при души за втора употреба.
Никакви правила. Настръхнала козина.
Парола - "Пари".
Прошепнах я на дявола.
Но се върнах.
Защото Ви обичам...
© Георги Христов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
