25 сент. 2014 г., 17:27

Завръщане 

  Поэзия » Философская
936 0 6

Преминах през безброй аномалии,

обрулен от въздушни течения.

Форсирах жълтите реки,

прерових постните им наноси.

Обличах се в зелено.

Давих се в блата.

Крещях от ярост.

Плаках със години.

Не научих нотите на евъргрийна.

Бях най-евтиният жив човек,

лишен от периферно зрение.

Изхвърлиха ми тялото в контейнер,

при души за втора употреба.

Никакви правила. Настръхнала козина.

Парола - "Пари".

Прошепнах я на дявола.

Но се върнах.

Защото Ви обичам...

 

© Георги Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря! В една малка книжчица за Айнщайн:"Най-малкото условие за да си член на стадото,е да си овца". В голямото човешко стадо обаче,не се знае кое е овца и кое вълк.Това знаят само те...и Бог.
  • Страхотно!
  • интересно завръщане в този покварен свят, Георги...
    хареса ми стиха!!!
  • Прави ми впечатление,че хората/като цяло/все повече намират вид утеха,общувайки с животинския свят.В същото време сме свидетели на ужасни издевателства спрямо невинни животни,повярвали в добрите намерения на "господарите на планетата".Още не е имало световна животинска война,докато човешките такива ще продължават до Края.
    ДА,за едно животно е нечовешко да се връща при човеците...Споделих.
  • Жестоко!
  • Нечовешко е да се връщаш при човеците.
Предложения
: ??:??