Завръщане

5 ene 2011, 20:30

Poesía » Otra

656 0 1

Светлината пред мен се стопява,

аз съм малко, ефирно перце.

Някой с нежна любов ме дарява

и със нея ми дава сърце.

Топлина по ръцете ми слиза

и потича гореща река,

бавно в мене животът навлиза

и се раждам отново сега.

Не усещаш ли тази омая,

звън на кедър отеква едва,

тъжна песен донася безкрая,

днес отново роди се Душа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.