5 янв. 2011 г., 20:30

Завръщане 

  Поэзия » Другая
638 0 1

Светлината пред мен се стопява,

аз съм малко, ефирно перце.          

Някой с нежна любов ме дарява       

и със нея ми дава сърце.          

 

Топлина по ръцете ми слиза

и потича гореща река,

бавно в мене животът навлиза

и се раждам отново сега.

 

Не усещаш ли тази омая,

звън на кедър отеква едва,

тъжна песен донася безкрая,

днес отново роди се Душа.

© Доника Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??