Светлината пред мен се стопява,
аз съм малко, ефирно перце.
Някой с нежна любов ме дарява
и със нея ми дава сърце.
Топлина по ръцете ми слиза
и потича гореща река,
бавно в мене животът навлиза
и се раждам отново сега.
Не усещаш ли тази омая,
звън на кедър отеква едва,
тъжна песен донася безкрая,
днес отново роди се Душа.
© Доника Стоянова Все права защищены
Добре дошла!