Завръщане

5.01.2011 г., 20:30 ч.

Поезия » Друга

573 0 1

Светлината пред мен се стопява,

аз съм малко, ефирно перце.

Някой с нежна любов ме дарява

и със нея ми дава сърце.

Топлина по ръцете ми слиза

и потича гореща река,

бавно в мене животът навлиза

и се раждам отново сега.

Не усещаш ли тази омая,

звън на кедър отеква едва,

тъжна песен донася безкрая,

днес отново роди се Душа.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.