Светлината пред мен се стопява,
аз съм малко, ефирно перце.
Някой с нежна любов ме дарява
и със нея ми дава сърце.
Топлина по ръцете ми слиза
и потича гореща река,
бавно в мене животът навлиза
и се раждам отново сега.
Не усещаш ли тази омая,
звън на кедър отеква едва,
тъжна песен донася безкрая,
днес отново роди се Душа.
© Доника Стоянова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
