19 ene 2019, 2:30

Завръщане

  Poesía
489 2 6

Вървях.

Падах, ставах,

пътища гоних.

Кръстопъти

намирах.

Сто пъти

стени опитвах

с глава да разбия.

 

Бягах.

Думи стрелях,

очи затварях.

Мечти

сънувах.

Чужди постигах,

но не успях

да се скрия.

 

Спрях.

Дълго чаках,

трудно мълчах.

Страха

изхвърлих.

В себе си

се завърнах

да се открия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Блу, мисля, че никога не е късно да се каже Благодаря! Благодаря ти.
  • Много е хубаво! Ще ми се и аз да изхвърля страха, за да се завърна и открия
  • Благодаря ви Веси, Лия, Доротея!!
  • Динамични кадри, движение, образи, много смисъл в малко думи. Харесва ми
  • И аз с Веси, но не само да го намериш, но и да го запазиш цял, за да преминеш, отново в себе си. Поздравления, Красимира!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...