Вървях.
Падах, ставах,
пътища гоних.
Кръстопъти
намирах.
Сто пъти
стени опитвах
с глава да разбия.
Бягах.
Думи стрелях,
очи затварях.
Мечти
сънувах.
Чужди постигах,
но не успях
да се скрия.
Спрях.
Дълго чаках,
трудно мълчах.
Страха
изхвърлих.
В себе си
се завърнах
да се открия.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
