19.01.2019 г., 2:30

Завръщане

487 2 6

Вървях.

Падах, ставах,

пътища гоних.

Кръстопъти

намирах.

Сто пъти

стени опитвах

с глава да разбия.

 

Бягах.

Думи стрелях,

очи затварях.

Мечти

сънувах.

Чужди постигах,

но не успях

да се скрия.

 

Спрях.

Дълго чаках,

трудно мълчах.

Страха

изхвърлих.

В себе си

се завърнах

да се открия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Блу, мисля, че никога не е късно да се каже Благодаря! Благодаря ти.
  • Много е хубаво! Ще ми се и аз да изхвърля страха, за да се завърна и открия
  • Благодаря ви Веси, Лия, Доротея!!
  • Динамични кадри, движение, образи, много смисъл в малко думи. Харесва ми
  • И аз с Веси, но не само да го намериш, но и да го запазиш цял, за да преминеш, отново в себе си. Поздравления, Красимира!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...