6 jul 2011, 23:52

Завръщане

  Poesía » Civil
940 0 9

Животът ми - безкрайна въртележка,

бе път през върхове и падини...

Успехите се сменяха със грешки,

а грешките - с преглътнати винù.

 

Надеждите безследно се изтриха.

Но раждаха се нови светове.

Съдбата си изливах върху листи.

И гонеха ме бели ветрове

все пò на север, в оня дом, където

останаха безгрижните ми дни.

Където детството ми още свети

и тихо ми нашепва: "Остани!"

Където спомените безпогрешно

вградиха ме...

                           А този град засмян

откърми ме със вярата на Левски

и силата на гордия Балкан.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...