6.07.2011 г., 23:52 ч.

Завръщане 

  Поезия » Гражданска
694 0 9

Животът ми - безкрайна въртележка,

бе път през върхове и падини...

Успехите се сменяха със грешки,

а грешките - с преглътнати винù.

 

Надеждите безследно се изтриха.

Но раждаха се нови светове.

Съдбата си изливах върху листи.

И гонеха ме бели ветрове

все пò на север, в оня дом, където

останаха безгрижните ми дни.

Където детството ми още свети

и тихо ми нашепва: "Остани!"

Където спомените безпогрешно

вградиха ме...

                           А този град засмян

откърми ме със вярата на Левски

и силата на гордия Балкан.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??