Jul 6, 2011, 11:52 PM

Завръщане 

  Poetry » Civilian
738 0 9

Животът ми - безкрайна въртележка,

бе път през върхове и падини...

Успехите се сменяха със грешки,

а грешките - с преглътнати винù.

 

Надеждите безследно се изтриха.

Но раждаха се нови светове.

Съдбата си изливах върху листи.

И гонеха ме бели ветрове

все пò на север, в оня дом, където

останаха безгрижните ми дни.

Където детството ми още свети

и тихо ми нашепва: "Остани!"

Където спомените безпогрешно

вградиха ме...

                           А този град засмян

откърми ме със вярата на Левски

и силата на гордия Балкан.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??