6 июл. 2011 г., 23:52

Завръщане

946 0 9

Животът ми - безкрайна въртележка,

бе път през върхове и падини...

Успехите се сменяха със грешки,

а грешките - с преглътнати винù.

 

Надеждите безследно се изтриха.

Но раждаха се нови светове.

Съдбата си изливах върху листи.

И гонеха ме бели ветрове

все пò на север, в оня дом, където

останаха безгрижните ми дни.

Където детството ми още свети

и тихо ми нашепва: "Остани!"

Където спомените безпогрешно

вградиха ме...

                           А този град засмян

откърми ме със вярата на Левски

и силата на гордия Балкан.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....