Завръщане
ЗАВРЪЩАНЕ
Завърнах се. Кому да искам прошка,
че нямаше ме толкова лета,
за изгревите, дните и за нощите,
прекарани под чужди небеса?
Завърнах се - и кална, и похулена,
безпътна, гола, сива от вина.
Нима ще сложиш длани върху моята,
почернена от грехове, коса?
Аз нямам сили даже да ти кажа:
Прости ми, че не радвах твоя ден.
Изгубих се, бях сляпа и не виждах,
а ти бе тихо винаги пред мен.
Ще искаш ли възмездие, ще удряш ли
ръцете ми, по-кални от пръстта?
Завърнах се. Ти нямо ме докосваш,
изтрил от мен и сетната вина.
Василена Попова
22. I. 2008 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василена Todos los derechos reservados
