11 февр. 2008 г., 22:03

Завръщане

1.3K 0 6

  ЗАВРЪЩАНЕ

Завърнах се. Кому да искам прошка,

че нямаше ме толкова лета,

за изгревите, дните и за нощите,

прекарани под чужди небеса?

Завърнах се - и кална, и похулена,

безпътна, гола, сива от вина.

Нима ще сложиш длани върху моята,

почернена от грехове, коса?

Аз нямам сили даже да ти кажа:

Прости ми, че не радвах твоя ден.

Изгубих се, бях сляпа и не виждах,

а ти бе тихо винаги пред мен.

Ще искаш ли възмездие, ще удряш ли

ръцете ми, по-кални от пръстта?

Завърнах се. Ти нямо ме докосваш,

изтрил от мен и сетната вина.

 

Василена Попова

22. I. 2008 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...