25 sept 2008, 10:34

Завръщане

  Poesía
691 0 7

Есента ме прегръща

с уморени, натежали листа,

цветният двор и малката къща

сякаш подават ръка...

скърцаща портичка,

пресъхнал геран,

връщат обратно

детските спомени боси;

дядо ми - леко брадясал,

но неизменно засмян,

баба, която гълчеше врабците,

семейното фото

и старата ракла с

накитено минало...

красива тъга...

 

Вдишвам дълбоко

аромата на дюлите...

а тишината ми шепне:

"Добре дошла у дома!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...