25 сент. 2008 г., 10:34

Завръщане 

  Поэзия
458 0 7

Есента ме прегръща

с уморени, натежали листа,

цветният двор и малката къща

сякаш подават ръка...

скърцаща портичка,

пресъхнал геран,

връщат обратно

детските спомени боси;

дядо ми - леко брадясал,

но неизменно засмян,

баба, която гълчеше врабците,

семейното фото

и старата ракла с

накитено минало...

красива тъга...

 

Вдишвам дълбоко

аромата на дюлите...

а тишината ми шепне:

"Добре дошла у дома!"

© Наталия Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??