Завръщане
Есента ме прегръща
с уморени, натежали листа,
цветният двор и малката къща
сякаш подават ръка...
скърцаща портичка,
пресъхнал геран,
връщат обратно
детските спомени боси;
дядо ми - леко брадясал,
но неизменно засмян,
баба, която гълчеше врабците,
семейното фото
и старата ракла с
накитено минало...
красива тъга...
Вдишвам дълбоко
аромата на дюлите...
а тишината ми шепне:
"Добре дошла у дома!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Иванова Все права защищены
