Sep 25, 2008, 10:34 AM

Завръщане

  Poetry
688 0 7

Есента ме прегръща

с уморени, натежали листа,

цветният двор и малката къща

сякаш подават ръка...

скърцаща портичка,

пресъхнал геран,

връщат обратно

детските спомени боси;

дядо ми - леко брадясал,

но неизменно засмян,

баба, която гълчеше врабците,

семейното фото

и старата ракла с

накитено минало...

красива тъга...

 

Вдишвам дълбоко

аромата на дюлите...

а тишината ми шепне:

"Добре дошла у дома!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...