Есента ме прегръща
с уморени, натежали листа,
цветният двор и малката къща
сякаш подават ръка...
скърцаща портичка,
пресъхнал геран,
връщат обратно
детските спомени боси;
дядо ми - леко брадясал,
но неизменно засмян,
баба, която гълчеше врабците,
семейното фото
и старата ракла с
накитено минало...
красива тъга...
Вдишвам дълбоко
аромата на дюлите...
а тишината ми шепне:
"Добре дошла у дома!"
© Наталия Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
