Есента ме прегръща
с уморени, натежали листа,
цветният двор и малката къща
сякаш подават ръка...
скърцаща портичка,
пресъхнал геран,
връщат обратно
детските спомени боси;
дядо ми - леко брадясал,
но неизменно засмян,
баба, която гълчеше врабците,
семейното фото ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация